• Policy and Citizens' Observatory

Гласовете на протеста: “Безучастието крепи беззаконието”




Защо протестирате?

Първият импровизиран плакат, който замъкнах на протестите, представляваше стар картон, 1м на 70см, върху който бяха изписани, с много разхвърлен почерк, думите „Безучастието крепи беззаконието“. Оттогава, всеки път, когато някой ме попита защо протестирам, му казвам именно тези три думи, с идеята, че, ако човекът симпатизира на каузата, този прост лозунг е достатъчно съдържателен и убедителен. За хората, които пренебрегват и умаловажават протестите, никой отговор не би бил достатъчно изчерпателен, затова и на тях отвръщам със същите три думи.

Кои са вашите любими лозунги/искания/акции?

Харесвам всички креативни прояви, зародили се около протеста под формата на лозунги, плакати, скулптури и т.н. Като цяло не мога да посоча единични случаи, понеже видях наистинна много оригинални инициативи около протеста, затова ще кажа, че цялостната протестна обстановка ме впечатлява и вдъхновява. Що се отнася за исканията, може да се каже, че има едно, върху което ще стъпят всички други – оставката. Много от протестиращите не осъзнават, че именно тази обща цел е катализаторът на всички останали предвидени промени, и се опасявам, че ако продължават да се разделят върху по-нетривиални въпроси, ще се разкъса единният фронт на протеста, който успя до обедини толкова много различни обществени елементи, независимо от политически и други убеждения.

Има ли лозунги /искания /акции на протеста, които не споделяте?

Не подкрепям по-профанните прояви, които кулминират в насилие само с цел агитация. Не споделям исканията за конституционни промени, поне за този момент. Според мен проблемът не е в законите или конституцията, а в погазването и неспазването им. Не трябва да променяме правилата на играта, само защото някои мамят или не могат да я играят. Да не говорим, че реформи от такъв калибър значително ще забавят промяната, към която се стремим, докато в същото време ще дадат възможност на по-опитните и способни злодеятели да свалят много от отговорността от себе си.

Как искате да завърши протестът?


В краткосрочен план, с оставката на голяма част от държавния апарат. По-дългосрочно се надявам тези протести да дадат началото на едно ново поколение български граждани, по-отговорни, по-бдителни, по-критични.

Как смятате, че ще завърши протестът?

Смятам, че рано или късно правителството Борисов 3 ще си подаде оставката.


Колко често идвате на протеста?


Изпуснах два дена, и то най-учудващо не от дъждовните.


Сам или с приятели участвате в протеста?


Изключително радостен съм, че срещам много мои познати по протестите. Човек никога не е сред лоша компания, когато е заобиколен от съмишленици.


Участвали ли сте в други протести – през 2013г, за зелени каузи, други?

Някои по-малки протести, главно за зелени каузи, но това е първият протест, на който съм отделил толкова много внимание и енергия.


Ще гласувате ли на предстоящите избори? Гласували ли сте на предишни избори?


Смятам да гласувам, да. Не съм гласувал преди, просто защото станах пълнолетен много скоро.


Как, според вас, гражданите могат да контролират управляващите, и след избори?


Основно чрез заплахата от следващите избори. Трябва да се покаже на управляващите, че не са незаменими - сантимент, който сегашното управление отдавна е изгубило покрай породената от нашето бездействие самозабрава на тези на върха. Било то чрез протести, подписки, референдуми, неподчинение, трябва да се напомня на властта, че както са били издигнати от народа, така лесно могат да бъдат свалени от него, а и не само. Върховенството на закона също е важен, но често пренебрегван фактор в политическия живот. Не може вече политиците и висшите държавни служители в страната да се ползват с едва ли не надзаконен статут. Какво друго важно бихте искали да споделите?


Много млади хора ме изненадват с въпроса „Кой ще дойде на власт ако не тези?“. Винаги ме е стъписвало как младежи в най-бурното време на живота си, когато е прието като даденост да мечтаеш, да се бориш, да се отделяш от рамките на авторитета и порядъка, подъзнателно се отказват от контрол над собственото си бъдеще. Не се виждат като субект на властта, а като нейн обект. Трябва да питаме не кой, а как – как властта може да защити моите интереси и идеи? Как бих могъл да издигна човека, в когото аз вярвам? Как мога да съм сигурен, че тези отгоре няма да злоупотребяват с правомощията си и ще се грижат както за моето, така и за общественото бъдеще? Едва когато си отговорим на тези въпроси, около които са съставени цялата ни конституция и законодателство, ще можем да си отговорим и на въпроса „кой?“.





 
  • Facebook
  • Twitter
  • LinkedIn
  • YouTube

©2020 by Policy and Citizens’ Observatory: Migration, Digitalization, Climate.