Анна Кръстева
Статуята на София с обичайната си тържественост държи надпис ‘Оставка’. Палатките са по-нетърпеливи и надписът e по-подканващ: ‘Оставка! Айде!’ Протестърка шеговито е закрила част от текст, за да остане търсения призив: ‘Когато виждаш Оставка навсякъде’. Парламентът бива преформулиран от ‘Съединението прави силата’ на ‘Оставка’; със същата убедителност виждаме ‘Оставката’ от терасите и покривите на бекрайните панелки. Креативното въображение изобразява ‘Оставка’ в морската шир, цветното поле, мекия пясък....Това са част от предложенията на активистката арт инициатива #Оставка стрийт арт. Тя е лансираана отфотографа Димитър Караниколов в Instagram: “Обявявам общонационален конкурс за най-интересно място и начин да напишете #Оставка. Победителите ще получат кебапче и ripost от мен”.
Тази шеговито-артистична акция въвежда в дилемата креативност и/или крайност. Едни блокират пътища и кръстовища, други творят лозунги, акции, пърформанси – пият чай, хвърлят тоалетна хартия и домати, играят премиер и прокурор като затворниици в клетка, заобиколени от ‘строителен работник’, ‘медицинска сестра’ и други персонажи от народа.
Естетизацията на мобилизациите се интерпретира по две оси: креативност или ефикасност, победа или контестаторна култура. Първата е критична и счита, че естетическото измества политическото, театралността и карнавалът забавят и отклоняват протестите от сериозните им политически цели: оставка и мутрите вън. Другата интерпретация не разглежда естетизацията по отношение на опаковката или ефикасността на протестите, а по отношение субектността на протестърите. От Люк Болтански и Ев Чиапело знаем, че след протестите от 1968г. политическата критика поема по два пътя: социален, когато е насочен към трансформиране на властовите отношения, и ‘артистичен’, когато цели да преобразува индивидите. Родните протестъри се стремят към утопично сливане на контестаторно и креативно. Независимо от конкретния резултат на протестите, дългосрочният ефект е значителен – укрепване на активно, критично, отговорно и ангажирано гражданство. Както резюмира млад протестър “По-дългосрочно се надявам тези протести да дадат началото на едно ново поколение български граждани, по-отговорни, по-бдителни, по-критични”.
Блокирането на ключови транспортни артерии е най-противочеривата протестърска акция: тя затруднява всекидневието на множеството граждани, чиито интреси протестиращите искат да изразят; властите потриват ръце, защото получават толкова търсения шанс да се представят като пазители именно на общия ред и интерес. Блокиращите са с ясното съзнание за тези противоречия, но и катгорични в своя избор: ‘По-добре 10 дни неудобство отколкото 10 години робство’, заявява един от тях на тв репортер. Палатките, блокажите са крайност на протестърския арсенал, насочен към глуха власт. Когато управляващите са с широко затворени очи за исканията на протестите, протестърите избират да им ги отворят.
Крайните са по-разгневени, както и по политически и медийно по-видими; креативните са по-усмихнати, артистиччни и оптимистични. Най-интересното е, че често те са едни и същи хора в две фигури и два модуса на протеста.