Policy and Citizens' Observatory
Jul 29, 20203 min
Първият импровизиран плакат, който замъкнах на протестите, представляваше стар картон, 1м на 70см, върху който бяха изписани, с много разхвърлен почерк, думите „Безучастието крепи беззаконието“. Оттогава, всеки път, когато някой ме попита защо протестирам, му казвам именно тези три думи, с идеята, че, ако човекът симпатизира на каузата, този прост лозунг е достатъчно съдържателен и убедителен. За хората, които пренебрегват и умаловажават протестите, никой отговор не би бил достатъчно изчерпателен, затова и на тях отвръщам със същите три думи.
Харесвам всички креативни прояви, зародили се около протеста под формата на лозунги, плакати, скулптури и т.н. Като цяло не мога да посоча единични случаи, понеже видях наистинна много оригинални инициативи около протеста, затова ще кажа, че цялостната протестна обстановка ме впечатлява и вдъхновява. Що се отнася за исканията, може да се каже, че има едно, върху което ще стъпят всички други – оставката. Много от протестиращите не осъзнават, че именно тази обща цел е катализаторът на всички останали предвидени промени, и се опасявам, че ако продължават да се разделят върху по-нетривиални въпроси, ще се разкъса единният фронт на протеста, който успя до обедини толкова много различни обществени елементи, независимо от политически и други убеждения.
Не подкрепям по-профанните прояви, които кулминират в насилие само с цел агитация. Не споделям исканията за конституционни промени, поне за този момент. Според мен проблемът не е в законите или конституцията, а в погазването и неспазването им. Не трябва да променяме правилата на играта, само защото някои мамят или не могат да я играят. Да не говорим, че реформи от такъв калибър значително ще забавят промяната, към която се стремим, докато в същото време ще дадат възможност на по-опитните и способни злодеятели да свалят много от отговорността от себе си.
В краткосрочен план, с оставката на голяма част от държавния апарат. По-дългосрочно се надявам тези протести да дадат началото на едно ново поколение български граждани, по-отговорни, по-бдителни, по-критични.
Смятам, че рано или късно правителството Борисов 3 ще си подаде оставката.
Изпуснах два дена, и то най-учудващо не от дъждовните.
Изключително радостен съм, че срещам много мои познати по протестите. Човек никога не е сред лоша компания, когато е заобиколен от съмишленици.
Някои по-малки протести, главно за зелени каузи, но това е първият протест, на който съм отделил толкова много внимание и енергия.
Смятам да гласувам, да. Не съм гласувал преди, просто защото станах пълнолетен много скоро.
Много млади хора ме изненадват с въпроса „Кой ще дойде на власт ако не тези?“. Винаги ме е стъписвало как младежи в най-бурното време на живота си, когато е прието като даденост да мечтаеш, да се бориш, да се отделяш от рамките на авторитета и порядъка, подъзнателно се отказват от контрол над собственото си бъдеще. Не се виждат като субект на властта, а като нейн обект. Трябва да питаме не кой, а как – как властта може да защити моите интереси и идеи? Как бих могъл да издигна човека, в когото аз вярвам? Как мога да съм сигурен, че тези отгоре няма да злоупотребяват с правомощията си и ще се грижат както за моето, така и за общественото бъдеще? Едва когато си отговорим на тези въпроси, около които са съставени цялата ни конституция и законодателство, ще можем да си отговорим и на въпроса „кой?“.