• Policy and Citizens' Observatory

Лицата на мигрантската младеж: Мохамед



Казвам се Мохамед, от Сирия съм, на 26 години. Преди живях в Турция 6 години. Там

всичко съм работил освен фризьорство, което ми е в момента професията. В Сирия

съм завършил гимназия, но започнаха големите проблеми и войната, за която всички

хора знаят. Тогава реших сам да замина за Турция. Реших, че повече не мога да

остана така. Мои приятели останаха, за да чакат да стане по-добре, но аз знаех, че

това ще продължи дълго и не мога да чакам, не мога да губя времето и младостта

си. Щях да стана на 30 години и да остана без акъл, да не мога да мисля, да се

развивам. Щях да си разваля и акъла и живота.


Как реши да останеш в България?


В Турция живях в град, който беше далеч от България и Инстанбул. После се

преместих в Одрин, където наех апартамент и стоях 3 месеца. Казах си “добре, ще

остана тук, защото е по-европейски град, много хора идват за работа или, за да учат.

Одрин е много международен град, не живеят много турци и дори няма много араби,

които са бежанци. Затова там хората нямаха проблеми с бежанците. Аз търсих

такова място, защото в Истанбул, където живях при родните, там хората не обичат

много бежанците.

Но и в Одрин не ми хареса и реших да си тръгна. Започнах да разпитвам за

България. Говорих с турци и араби, които живееха в България, и посещаваха Одрин

за почивка. В интернет четох за България и ми хареса повече от Германия. Дойдох

преди 2 години, но в документите ми пише, че съм тук от 1 година. Това е, защото

трябваше да живея 9 месеца в лагера, заради коронавируса. Аз дойдох 3 месеца,

преди да избухне пандемията. Много бързо научих езика и харесах хората. Харесвам

това, че мога да работя без проблем тук с бежански статус. Имам роднини в

Германия, които са там от 9 години и ме канят при тях. Но на мен повече ми харесва

тук - спокойно е и законът позволява да си отворя собствена работа. В Германия е

по-скъпо, взимат 35 % от печалбата за осигуровки, наемите са големи.


Трудно ли ти беше периода в лагера по време на пандемията?


Аз знаех каква е ситуацията и, че има проблем с вируса, затова реших да чакам.

Казах си, че не съм по-добър от другите хора, които като мен чакаха, а така и така

вече бях решил, че ще съм тук и няма да ходя никъде.


Още в лагера ли реши, че искаш да останеш тук за дълго?


Да, още в лагера започнах да уча български. Само от телефона и от хора малко. Аз

ходих при Каритас 1 месец, но избухна пандемията и прекъснах. Тогава още не бях

фризьор, но търсих работа. Бях майстор на дюнери в Аладин.


Значи веднага, като си пристигнал, започна да търсиш работа?


Аз в началото не можех да говоря много, но на втория месец исках да работа.

Каритас ми помогнаха да започна в Аладин. Но пак дойде короната и останах без

работа. Имах старата си машина за подстригване, която взех от Турция. В Турция не

съм се опитвал, защото там беше труден животът, нямах време и не бях спокоен. А в

лагера беше забранено да се излиза по време на короната. Всъщност имахме само

2 часа за излизане, но ние бяхме далеч - във Враждебна. Нямаше какво да правя.


Тогава си казах, че сега ми е спокойно и трябва да се запитам какво обичам?


Защото, каквото обичам - това трябва да уча. И започнах да уча малко езика, малко

фризьорска работа. Лека-полека започнах да се упражнявам да става фризьор,

подстригвах приятели. Така станах фризьор. Сам се научих. Научих езика, но сега ми

се иска по-добре да го знам. По принцип чета на български и пиша, но ми трябва

още малко.


Значи си добър с езиците.


Да говоря 4 езика : арабски, български, кюрдски, турски. Искам английски да науча.

Лесен е, но трябва време, затова по-нататък. Иначе в моя град в Сирия има кюрди и

затова знам езика. Не съм от кюрдско семейство, но баща ми един път ми каза, че

имаме дядо кюрд. В Турция бях в град, в който живееха предимно кюрди. В моя град

Камишли има кюрди, той е много близо до Турция.


Представяш ли си да останеш в България дълго време?


Да. Аз искам да разбереш, че аз не искам бързо да стане нещо. Аз искам да работя,

а не нищо да не правя. Искам да правя нещо добро тук, да съм полезен и за другите,

а не само за себе си. Примерно съм мислил да работя и в Каритас да помагам. Там

нали идват бежанци, на които мога да помогна. Хем да помагам, хем да имам

работа. Аз съм фризьор вече и нямам проблем. Мога да работя половината ден като

фризьор, а през останалото време да помагам. Имам време да сложа други неща в

главата си. Имам място в главата и не искам това място да отива без файда. После,

като стана на 30-35 години, да съм доволен от себе си. Искам сега да уча и да си

положа основите, защото после искам да имам семейство и сигурно няма да имам

време да уча.


Което ти беше най-трудно по време на пандемията?


Може би престоят в лагера. Там не е чиста работата, дори да е забранено да го

казвам, аз пак ще го кажа. Баните са мръсни и общите помещения. Това е истината.

Имаше хора, които хвърлят боклуците си на земята, пушат. Аз чистех след тях,

защото идват посетители и не искам те да гледат на бежанците от Сирия, на арабите

като мръсни хора. Трябва да се знае, че някъде има такива хора, но те са единици,

не всички са така. Говорих си и с охраната и, когато имаше проблеми, те се

обръщаха към мен.

После, като излязох от лагера също беше трудно. Реших да продължа с ученето на

езика и да си отворя сам работа, а не при хора. Защото отидох при старите араби тук

и не можахме да се разберем. Не знам защо - не ми хареса как говорят с клиентите.

Не винаги се разбират старите мигранти и новите. Затова реших, че не искам да

правя проблеми и исках сам да си отворя работа, да идват при мен клиенти българи,

да си говорят с мен, да ме познават и да видят, че имам акъл. Така ще разберат, че

арабите са добри хора.


Трудно ли беше по време на пандемията да си отвориш собствен салон за

фризьорство?


Аз пазя другите и себе си. Дезинфекцирам всичко, чистя много. Когато клиентите

влизат, те си мият ръцете. Това са малки неща, но много важни. Хората започнаха да

идват въпреки пандемията. Ако на един му хареса, казва на друг и така. Снимат

салона, снимат се с мен, качват в социалните мрежи и приятелите им ги питат “къде

се подстригваш”. Има хора, които отварят салон и 6 месеца не могат да намерят

клиенти. Аз вече имам много и постоянни. Някои идват от Перник. Аз му казвам

“извинявай, че съм далеч”, а той ми казва, че вече е свикнал при мен и при мен само

иска да се подстригва. Друг човек идва от Люлин чак при мен, в Красно село. Ако

нямам възможност да взема някой клиент, той ме чака. Виж, аз много обичам моята

работа. Когато обичаш нещо го научаваш учиш добре. Езика или работа или каквото

и да е било. Ако не обичаш нещо, не го учи, нищо няма стане, без файда. Ако не

обичаш, може да учиш, но няма да стане нищо хубаво или интересно.


Значи си обикнал и България, щом така добре говориш български само за 2

години?


Да. Познавам много хора вече. Където и да отворя салон, знам че ще има работа. Не

ме е страх от работа. Аз от една година работя и, където и да ида, клиентите ще ме

последват. Тук най-много ми харесва, че има закони. Хората разбират кое е

забранено и кое е лошо, кое е грешка. Повечето са така. Не знам дали това е

проблем или не, но има много хора, които, като видят арабин, който не говори хубаво

български, не говорят с него. В магазина казват “не разбирам, не разбирам”. Не искат

да говорят. С мен говорят, понеже аз говоря български, въпреки че се усеща, че съм

арабин. Аз като цяло съм срещал добро отношение. Мисля, че българите са добри и

спокойни хора. Има хора, които си имат проблеми и обиждат, но аз не отвръщам,

казвам “Добре, ти си прав”. Защото той има проблем, а аз нямам, не мога да го

убеждавам дали е прав или не. Говоря с тези хора като с деца, не се ядосвам.

Отвръщам спокойно, за да разбере, да не се страхува от мен, с любов трябва.

Аз съжалявам само, че много млади хора заминават от България. Искам тук да

останат иначе в бъдеще ще останат само стари хора. Това е голям проблем. Мисля

си защо младите не работят тук, защо не правят за държавата нещо, защо трябва в

чужбина да живеят. Да работиш в чужбина не е почивка, не е като да си в родината.

Виждал съм, че много млади в дискотеката пият много, ама това също не е добре.

Ако искаш да пиеш - пий вкъщи. Когато падаш - да паднеш на леглото, а не на

масата или между хората.

Има и много хора, които виждам по улицата, че не са добре. Ако можеше да им се

помогне и на тях. Примерно, има един иракчанин, който е от 50 години тук. Говори 7

езика, но проси от хората сега. Тук има и много българи в подобна ситуация - много

знаят, но нямат работа. Трябва нещо по-голямо, по-системно за тях да се измисли

като помощ…


Какво най-много ти харесва в България?


Харесвам това, че мога да работя и мога да работя това, което искам. Харесвам

езика. Имам приятели, които се интересуват от мен и обичат да говоря с мен.

Българите много оценяват, че говоря български. Аз не съм усещал дискриминация,

но аз не искам хората да ме виждат като бежанец само. Искам да стана български

гражданин, за да мога да се развивам напред и да имам повече стабилност. Не

искам след 5 или 6 години да ме изпратят обратно в Сирия или някъде другъде.

Искам да остана тук, да се развивам и да помагам на другите.

Как те промени миграцията? Какво се промени в теб от времето преди да


заминеш от Сирия и да пристигнеш в България?


Когато дойдох тук не бях сигурен, че ще стане или дали държавата е хубава. Мислех,

че 10 години няма да се справя с езика. След това обаче станах уверен с българския

и си казах, че когато преминеш през голямо предизвикателство, следва още по-

голямо и в някакъв момент ще стигнеш там, където искаш. Може би станах по-смел.




А ти къде искаш да стигнеш?


Аз не искам нищо повече, само да съм някъде, където мога да помагам на хората. Да

е чисто място, където оценяват хората, добротата и качествата им. Такова място

искам да намеря. Искам да работя поне 20 години още като фризьор. Сега търся

място да си отворя нов салон в центъра и да посрещам чираци, които искат да

стават фризьори и да ги уча. Когато аз исках да ставам фризьор и питах в салоните,

ми искаха 3000 лв, а тогава нямах стотинка. Други искаха да работя 1 година без

пари. Казах им “чао” и започнах да уча сам.

За мен пандемията не беше проблем да отворя салон и да уча. За младите това не

трябва да е проблем да се развиват или да се притесняват за здравето си. Но те са

длъжни да пазят другите.

11 views0 comments

Recent Posts

See All